София, март 2021 г. Въпреки съществените промени в икономическата среда през 2020 година, която бе белязана от пандемията у нас и по света, общият обем на нововъзложен дълг към компании за събиране на вземания, намалява. За 2020 година той е 741.6 млн. лева при 832.3 млн. лева за 2019 година.
Анализът е на Асоциацията за управление на вземания /АУВ/ и показва измененията в задлъжнялостта на населението през 2020 година спрямо предходния 12-месечен период. Данните са базирани на проучване, което се провежда от независимия институт за маркетингови изследвания Ипсос България по поръчка на Асоциацията и обхваща обработваните дългове от всички компании, членове на асоциацията, които представляват 80% от сектора.
Очаквано обаче, докато в първите три тримесечия обемите, възложени за събиране са на стойност 100 и 150 хил. лева, то в последните три месеца на годината тази стойност достига 336 хил. лева.
„Стопирането на основни процеси в икономиката неминуемо ще доведе до ръст в задлъжнялостта на потребителите, който към момента все още не се отразява при нас. С изтичането на мораториума върху кредитите на банките е възможно доста по-осезаемо да отбележим покачване на този показател. Но към момента нивата са стабилни, което се отнася и за общия брой на случаите, които отчитаме”, казва Райна Миткова, председател на АУВ.
Данните на проучването сочат спад и в общия брой на нововъзложените за събиране случаи – за 2020 г. те са общо 936 342, без тенденция за ръст с течение на четирите тримесечия. В същото време, за 2019 година броят на случаите е 1 084 605. Така средният размер на задълженията на българите, събирани от агенции за управление на вземания, в COVID годината се равнява на 792 лева при 767 лева за цялата 2019 г.
Изкупен дълг
Значително по-различни са тенденциите на пазара на изкупени дългове, посочват още от Асоциацията. През цялата 2020 година общият им обем е малко над 507.5 млн. лева, докато през 2019 г. този показател се равнява на 1.362 млрд. лева. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 г. е 101 731, докато през 2019 той е двоен – 208 423 случая.За какво задлъжнява българинът през 2020?
| Дял, измерен на база брой случаи % | Дял, измерен на база стойност на възложения дълг (лв.) % | |
|---|---|---|
| Банки | 38% | 44% |
| Застрахователни компании | 3% | 4% |
| Телекоми | 24% | 16% |
| Компании за комунални услуги | 2% | 2% |
| Лизингови компании | 1% | 1% |
| Небанкови финансови институции | 27% | 28% |
| Други | 5% | 5% |
| Общо | 100% | 100% |
По данни на Асоциацията относителното дялово разделение на кредиторите остава без съществени промени, с известни изменения в конкретните стойности. Банките се задържат като най-големият кредитор с 44% от стойността на целия обем възложен дълг. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от стойността на дълга. Третият основен кредитор са телекомите с дял от 16%.
„В сравнение с предходните години, делът на банковите институции леко намалява за сметка на покачващия се обем, възложен от небанкови такива. Възможно е това да са първите индикации за финансови затруднения на потребителите през 2020 година. Част от хората, които започват да усещат несигурност в личните си бюджети, започват да търсят бързи и лесни финансови продукти. Все пак, при тегленето на какъвто и да било заем, винаги трябва да планираме погасяването му и собствените си възможности да го осъществим”, коментира Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.
Междуфирмена задлъжнялост
Известен ръст отбелязва общият обем събран дълг на пазара на междуфирмени вземания, сочат още данните от проучването на Асоциацията. Стойността на този показател за 2020 година е 9.356 млн. лева, докато за 2019 тя е 7.806 млн. лева. Идентична е тенденцията при броя случаи. За 2020 те са общо 21 459, а за 2019 – 17 169 случая.„Забавянето на плащания между различни доставчици на услуги и контрагенти, появило се в резултат на ограничената дейност на някои сектори, започна да дава своето отражение. Очакванията ни са обемът на междуфирмените вземания да се увеличи през 2021 година”, коментира Райна Миткова.